Солени бисквитки

Posted on януари 25, 2015

7




Обичам малките удоволствия, сутришната червена Лаваца, изпита на малки глътки, возенето в трамвая с приятна книжка. Обичам също когато сутрин излизам и онзи момент – сякаш студеното влажно небе ме натиска, надолу към земята и въздуха изпълва дробовете ми, а ушите ми с далечна глъчка, в която всеки момент ще се гмурна. Отдадох се на тези удоволствия, позволих им да ме обсебят и си обещах – никога повече да не съм сериозна, да разкарам хората и работата които ме дразнят и най вече да бъда щастлива, независимо, какво ще се случи. Сигурно е безотговорно, но ми писна да съм отговорна към хора и неща, които не са отговорни към мен, които ми носят само страдание и болка и заплахи. Реших, че ако получа още една заплаха на работното си място си подавам оставката без да ми мигне окото, но сякаш мина доста време от както това се случи и заплахи не е имало и сякаш това решение изпадна в летаргия. За разлика от едно друго!

Подкрепяна от приятели и приятелки, започнах да снимам хора. И о Боже какво щастие за мен, те се оказаха цяла вселена. От последният ми пост в Кулинарни мисли до днес, снимах всякакви хора, вселени изпълнени с радост и любов. Проекти, които не исках започнаха да изплуват в главата ми и аз лека полека да ги осъществявам. Когато ги гледам тези знакови за мен снимки се разплаквам, защото съм създала нещо хубаво, следвала съм сърцето си без да се разпадам на части и преследвах мечтите си. И най важното, на ръба на собственото си аз, АЗ бях щастлива! Например погледнете портрета на Ваня, с който се гордея най много.Направен е юли 2014.

2_MG_1270

 

Ани, август 2014:

3_MG_3192

И Ели, без нея съм за никъде!

1_MG_5887

И после дечица. Да не забравяме и Вяра, но ще ви покажа само една снимка, такава, която е знакова за мен, поради много причини едната от които е, стилът. Сливането на цветовете и онези сини, хибискусни и понякога жълти преливки.

1_MG_9302

Измислих си прякор и кръстих себе си „Събирач на спомени“ и си направих клип, където да събера всички онези снимки и моменти, които са били важни за мен.

И накрая прекарах една доволна и щастлива Коледа с Вяра и Стефан, и естествено много готвихме, и то най – вече тя! И бисквитките, които направихме с нея отново нямат нищо общо с поста ми, но са някак си топли и вкусни, направени от малки ръчички и носещи дъха на момента. Тук, сега и никъде другаде.

1_MG_8034

Мини солени бисквитки:

  • 2 ч. ч. брашно
  • 1 с л. захар
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1 ч. л. сол
  • ½ ч. ч. олио
  • 1/3 до 1 ч. ч. гъст айрян

Приготвяне: 

  1. Загрейте фурната на 180 градуса
  2. В купа смесете брашното , захарта, бакпулвера, солта, олиото. Добавете айряна и разбъркайте докато тестото започне да се отлепя от стените. Добавете още айрян ако е необходимо.
  3. Месете тестото за още около 10 минути върху набрашнена повърхност. Разточете го на кора с дебелина около 1,5 см и изрежете квадрати или кръгове. Пожелание можете да поръсите със сусам.
  4. Подредете в тава и печете около 10 минути или докато се зачервят хубаво.

1_MG_8029

Ние се научихме да варим боб в тенджера под налягане и след това да изпържим лик и чесън, да прибавим домати и боба докато стане нещо като разядка или както казва една приятелка, онази ароматна смес, с която се пълнят сушените чушки. Подправките обикновено са магданоз, джоджен, черен пипер, но понякога и розмарин. С тази смес пълним и бисквитките.

Извадихме старите дъски от шкафа и направихме снимки. А после изядохме снимките! Гушкахме се и много се смяхме. Решихме, че утре ще направим нещо друго, ще го снимаме, а после ще го изядем в средата на кухнята, върху дъските извадени от шкафа!

1_MG_8001

 

 

 

 

Advertisements