Пролетта в мен

Posted on май 29, 2016

0




Зимата мина и отмина, а в мен едни и същи думите.

Пролетта дойде при мен твърде рано. Беше мека и прекалено топла, изпълнена с цвят и готова за нежна любов. Беше топла, разцъфтяла с мирис на минзухари и вкус на първите ягоди за годината. Ала аз не й обърнах никакво внимание. Забравих фотоапарата, дълбоко скътан в килера и не намерих време да снимам прекрасните цветове на вишните, очите на малкото ми дете и усмивките на непознатите хора. Изпаднах в дупка, сътворена от собственото ми нещастно АЗ, прилежно издълбана толкова навътре и надълбоко, че на практика никой не успя да разбере за нея. Всеки ден с изгрева успявах да изпълзя и да си кажа, живота е прекрасен, и всяка вечер, с всеки залез, копаех още по навътре.

1_MG_4023

А пролетта чакаше, но явно се разстрои от моите егоистични постъпки и заплака. Плака целия април и целия май. Улиците станах кални реки. Студът умори цветенцата и те изпокапаха, като първия сняг. Мисля, че от време на време я чувам как ме умолява, как стене след мен, само и само да изляза. Тя знае, че обичам цветовете на овошките, обичам да ги снимам с f=1,8 и след това да се радвам на замазания фон. Имаше дни, в които крещеше да изляза навън, а аз и отвръщах, че я мразя.

1_MG_4015

Търсих вдъхновението, това беше оправданието. Но вдъхновение няма, без усилена работа, както не може да съществува и въображение без достатъчно познания. Не разбирайки това, я отблъснах, казах и да си гледа работата, а аз моята – от 9 до 5 в един затвор, а след това в друг. Плетох, ших, гледах тъпо и прочетох много книги, но не излязох да и се порадвам, да и се отдам, да ме прегърне и да бъда нейна. Да кажа “да, вземи ме и ми дай и пролет в душата”. Не го направих. Не излязох, защото знаех, че топлото й слънце ме вика и аз едва се удържам да не зарежа всичко, да не се разкрещя и да кажа майната ви, защото напълно съзнавах, че превзелия ни материален свят седи над всичко и че душата ми остава празна дори само от осъзнаването на този факт.

1_MG_4053

Никога не си спомням да ми е било по-тежко, от това да заровя желанията си и да се опитвам да присъствам някъде, с пълното съзнание, че там не ми е мястото. Осъзнах, че любовта свършва, там където започват съмненията. И въпреки, че е пролет, аз нямаx любов в себе си, дори към мен самата…

Но музиката помага и в най тежките моменти. Срещите с правилните хора също, но най – много помага да се срещнеш със себе си.

1_MG_4973

Денят беше много топъл, a седмицата тежка. Тъкмо се бяхме върнали след едно празненство и четири почивни дни. Следващите три работни дни бяха изнурителни, а събота сутринта трябваше да ставаме рано. Бяхме на мероприятие, което вместо очакваните положителни емоции, по-скоро ми беше като обица на ухото. На връщане в трамвая се разплаках сякаш от безсилие да се боря. И докато трамвая се тъпчеше с редовните непокисти на средна възраст, го видях. Свит, съсухрен, побелял старец. Едва се качи в трамвая и с мъка се задържаше прав. Но очите му светеха, сини и живи. И той ме видя. Махнах му да дойде да седне на моето място, а той пристъпи съвсем плахо. Гледах го. Помислих си, че сигурно не може да се задържи на крака и реших да му помогна, но когато станах, той прояви решителност и дойде при нас. Благодари ми и ми каза, че съм много красива и не защото външно съм, а защото от мен струяла доброта и голяма усмивка. Това ме карало да сия в целия трамвай като слънце. Разплаках се и благодарих. А той ме гледаше с големите си благи очи. Красивият човек каза той си личи от далеко. И още много такива неща, които ме докоснаха. Ах, защо не те срещнах по – рано, мое мило, старо Аз.

1_MG_4008

Здравей пролет, моя бяла пролет, с цвят на маргаритки и аромат на забравена любов.

1_MG_4042

 

Advertisements
Posted in: Uncategorized