Здравословно похапване в офиса

Следобедното хранене е супер романтично и напомнящо на лято. След него обикновенно съжалявам, че няма бутон “поръчай 10” хахаххаа - домашни какаови “cookies” с шоколадови трохи във ванилов мус гарнирано със сорбе от диви ягоди.

Реклами

Ваканция Франция – или едно пътуване насам и натам

Винаги съм искала да напиша това заглавие "Ваканция във Франция". Обаче не е това, в интерес на истината беше ваканция  тип "бягство от затвора". И двамата със Стефан имахме такава огромна нужда да се разкараме от тук.  Аз бях толкова разстроена от някои неща, че не спирах да рева, където намеря и да пиша депресивни... Continue Reading →

Отвъд дъгата и рецепти от стари, жълти бабини тефтери

Този път постът не е мой, нито рецептите. Те принадлежат на Силвия, която ми писа по повод разказа за баба Мария. Рецептите, които аз направих същото са от тефтера на нейната баба. Аз няма да ги променям, а ще ги напиша така както ги намерих - автентични и с дух. Единственото, за което съжалявам е,... Continue Reading →

Цветно

Събота и неделя са едни от най - вдъхновяващите моменти в иначе простото ми и обикновено ежедневие. Седя си в малката соц кухня, надлежно изчистена само преди час и се наслаждавам на зимните слънчеви лъчи. Те галят лицето ми, изпаряват мозъка ми, в мен остава усещане за простор, за свобода. В средата на кухнята статив, срещу него... Continue Reading →

1000

Вече 1000 човека харесват Кулинарните мисли на Маги и разните и други неща, въпреки, че самата тя доста често не ги харесва. Толкова пъти съм искала да се откажа от тях и съм ги виняла за проблемите си! Толкова пъти са били мрачни, като непрогледна нощ, но съм ги крила дълбоко в душата си, за да напиша нещо хубаво,... Continue Reading →

Откровено, любовно + закуска – царевични мъфини

Ако аз за теб съм луната, тогава ти за мен слънцето ли си? Ако аз съм за теб цвете, ти за мен почва ли си или бурен, който се заплита около тялото ми? Ако аз за теб съм облак, черен и буреносен, от който често хвърчат светкавици, неприлични думи и обиди, то тогава ти за мен... Continue Reading →

Невидими лилави облаци – лавандулова лимонада

Седя, върху невидимите лавандулови облаци. Бели цветя, непрекъснато кръжат около мен, гонят се едно след друго и лек смях оглася полянката. Подпирам се на ръцете си. Една групичка цветя, веднага се вкопчват в китката ми и се подреждат като гривничка. Приятно е, сърцето ми е изпълнено със спокойствие! Надигам глава нагоре. Вятърът разрошва косите ми. Той много обича облаците, не ги... Continue Reading →

История за любовта през зимата и зимна лимонада

Знаете ли, как при нас идват снежинките?  Всъщност това е един доста изначален въпрос, който доста хора на средна възраст (3 години) си задават и на, който много, ама много от нас се опитват да дадат точен и конкретен отговор. Всъщност отговора, че това е замръзнала вода е доста неточен и непълен. Нещата са доста по... Continue Reading →

Скерлю

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената и ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа  на Бойчо.Тука в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Ето тук беше Каравелово,... Continue Reading →

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: