Омлет с моцарела, поръсен с лято

Лятото си отива,пак навело глава,може би плаче,за своята тъжна съдба.  Не ми маха за сбогом и назад не поглежда. Лека полека се отдалечава от мен, а времето като пясък се изнизва между пръстите ми. Знае ли Лятото, колко го чакахме?! Как копняхме за него, молихме се да дойде, мечтахме, сънувахме го! А то си отива, как така? Как така? Сграбчена за... Continue Reading →

Advertisements

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: