Патладжани пълнени с нищо

НИЩО е темата на днешното упражнение. Толкова много исках да снимам един патладжан и толкова много да го сготвя. Мислих хиляди идеи как да направя патладжани пълнени с нещо - сирене, месо, домати и т. н. Идеите ми се струваха или прекалено обикновени или прекалено сложни. За това реших да ги напълня с нищо, толкова... Continue Reading →

Имало едно време… История за една зелка

Имало едно време един мъж и една жена. Нали така започват всички истории?! Или поне приказките...И така мъжът отишъл на панаира на книгата, но преди това попитал бедната си измъчена женичка каква книжка да и купи. Тя викала "Три чаши чай, три чаши чай". Отишъл мъжът през девет планини в десета да търси заръчаната книга.... Continue Reading →

Марудници със сос от горски плодове, мента и лавандула

Тази седмица мина съвсем гладко. Изпълних почти всичките си планове, които бях предначертала. Работих, готвих, снимах, едитвах до степен, че накрая очите ми заприличваха на палачинки. Сега не съм сигурна дали бялото е бяло, но въпреки всичко начертах други планове. Първо да готвя и снимам само по веднъж на седмица, евентуално. И второ да се грижа повече... Continue Reading →

Печени сaрми

Дойде ли  Декември месец, завали ли пухкавият дебел сняг навън идва време и за хубавите мазни БГ манджички. Правенето на сарми у нас е издигнато до култ и то заради Стефан, който може да ги яде за закуска, за обяд и за вечеря... Никога една тенджера (представете си един от най големите казани) не е... Continue Reading →

Нещо бързо с картофи и по български

Набързо поствам една бърза рецепта, която по своята същност трябва да е картофена муска със сирене. Обаче както и да го наречем, както и да го приготвим, за мен комбинацията картофи, сирене, черен пипер и чубрица е винаги добра. Рецептата е адаптацията от тази книга. 1 кг картофи, сварени и нарязани на кръгове 400 гр.... Continue Reading →

За старите спомени, домашното вино и мусаката…

Казват, че старите спомени били като доброто вино, а доброто вино до голяма степе аз свързвам с онзи червен елексир, който татко и дядо приготвяха преди години. Напомня ми за мириса на късната есен, за листопада, аромата и сладостта на гроздето. Напомня ми за слънчев лъч, едва пробил облаците за да огрее лицето ми. Напомня... Continue Reading →

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: