Coq au vin или история от кухнята

Наричат Coq au vin алфата и омегата на задушените зимни гозби. И това не е случайно. Когато задуха севернякът и дори носът ви стене от болка, а понякога дори пука от студ, тогава със сигурност имате нужда от една подобна рецепта, която да сгрее тялото и душата.

Накратко Coq au vin от френски означава петел сготвен във вино. Най популярната версия, произхожда от района на Бургундия и в нея се използва червено вино. В Елзас пък, традиционно предпочитат  да използват Ризлинг. Това до някъде е повлияно от факта, че Елзас е на границата с Германия. Аз лично предпочитам използването на бяло вино, първо защото цвета не се повлиява и вкусът леко се подчертава. В енда друга френска версия, се използва Comté a Vin Jaune, бяло вино и вкусът се уплътнява от сметана и гъби, които у нас се наричат Обикновена смръчкула, Бучка гъба, Шарденче, Корминка. Този вариант е най – предпочитан и определян, като най – добрата версия на задушеното от мнозина гастрономи.

За наименованието на името Coq au vin не мога много да говоря, защото не съм от най видните френско говорящи персони, но би следвало да се превежда нещо като „Петел от виното“ или с други думи петел сготвен във вино.

Произходът на рецептата не е доказан, но са известни две легенди. Едната разказва за наполеон, който докато пътувал за някъде трябвало най – неочаквано, просто ей така да спре в един крайпътен хан. Ханджията имал съвсем малко храна за сервиране, което е логично имайки предвид Наполеоновите войни. Намирали му се само един стар петел и малко вино. Тогава ханджията сготвил петела с вино, лук и малко зеленчуци. Месото на старата птица, сготвено на бавен огън, с добро сухо червено вино се оказала много вкусна и надежна комбинация. От тогава рецептата влязла във френските домове.

Истината обаче разваля историята малко, като твърди че писмени записки за тази рецепта съществуват стотици години преди Наполеон.

Другата легенда е по  – стара и разказва за Цезар, който завладял района на Франция. Местните жители го наградили със стар петел, което се считало за обида по това време. За да направи петелът вкусен и годен за ядене, готвачът го приготвил с вино и зеленчуци. И въпреки невероятната история, която може би е израз на френската гордост, няма исторически данни това да се е случило.

Това което се знае е, че рецептата е много стара, поне на 400 години, но не е била популярна до началото на 1900. От тогава Coq au vin успява да се превърне в една от най – известните френски рецепти не само в страната, но и извън нея. В миналото гозбата е била известна като бедняшка храна или селска, но с времето, отлежалото вино и крехкото месо на птицата, смесени с подправки, допълват ароматите и вкусовете си и превръщат ястието в изискана кухня.

И въпреки,че може би снимките ми не са чак толкова изискани, събрах смелост да ви представя рецептата. Насладете и се!

Coq au vin, адаптирано от theyearinfood.com

• 1 пиле около 1, 5 – 2 кг., раделено на крила гърди и т. н. Тук можете да видите как да разфасовате пилето.
• 4 – 5 парчета тънко нарязан бекон бекон, но стъпките с бекона могат да се заменят със 1 с. л. свинска мас.
• 1 бутилка червено сухо вино
• 1 ч. ч. пилешки бульон
• 1 глава лук, ситно нарязан
• 2 моркова на парченца
• 2 с. л. бренди
• 1 с. л. доматено пюре
• 2 – 3 скилидки чесън, ситно нарязан
• няколко стръка ситно нарязан магданоз
• няколко стръка ситно нарязан мащерка
• 1 дафинов лист

За гарнитура:

• 1 глава ситно нарязан лук
• 500 гр гъби, нарязани на парчета
• 2 с. л масло
• пресен магданоз
• сол и черен пипер

Приготвяне:

1. Поставете бекона в тенджера с дебели стени и на среден огън на котлона гответе докато отдели част от мазнината си и цвета стане кафяв, но не трябва да се прегаря. Тази стъпка може да се скипне само като се разтопи свинската мас леко. Извадете бекона на страна.
2. Усилете котлона. Пилето ви трябва да е предварително измито и добре подсушено. Слагайте по няколко парчета в мазнината за около 5 мин от страна, докато хване хубава кафява коричка. Извадете от тенджерата и повторете това с остатъка. Извадете пилето от мазнината.
3. Ако в тенджерата се събере много мазнина можете да отлеете част от мазнината, но внимавайте да не премахнете кафявите корички от пилето.
4. Намалете огъня и прибавете 1 с. л. масло. Добавете лука и морковите и пържете около 5 мин докато лука стане златист.
5. Добавете доматената паста и разбъркайте. Внимателно добавете коняка бъркайте като изтъргвате и дъното на тенджерата.
6. Отново превключете на по – силен огън. Добавете бутилката вино, чесъна, магданоза, мащерката и дафиновият лист. Оставете течността да ври, докато изври половината. Това ще ви отнеме 15 – 20 мин.
7. Добавете пилешкият бульон и бекона (ако има), разбъркайте и отлейте около 100 мл (1/2 ч. ч.) за гъбите.
8. Върнете пилето в тенджерата. Похлупете с капак и намалете огъня на най – ниската степен. Гответе около 40 – 59 мин или докато месото стане невероятно крехко, но да не се разпада от кокала.
9. През това време можете да приготвите гарнитурата. На среден огън в дълбок тиган разтопете 2 с. л. масло. Добавете лука и пържете около 5 мин. Добавете отделеният бульон и варете около 10 мин или докато течността почти изври.
10. Добавете гъбите, посолете със сол и черен пипер и гответе още около 10 мин, докато течността изври. Оставете настрана.
11. Когато пилето е готово добавете, гъбите. Ние понякога ги оставяме всеки да си гарнира колкото иска.
12. Вкусът се уплътнява повече на следващият ден!

Това е! Дано да ви хареса и успех! 🙂