Казват, че да направиш хубав портрет, трябва много добре да познаваш своят обект, а в „Портрета на Дориан Грей“, Оскар Уайлд пише: „всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела. Моделът е чиста случайност, второстепенен елемент. Не него, а себе си изобразява художникът върху цветното табло. Истинската причина, заради която няма да изложа портрета, е страхът ми, че в него съм разкрил тайната на собствената си душа.“ За портретите казват, че отразява не човека, а неговия вътрешен мир и емоция, душата, която е скрил на дълбоко. Аз ги разглеждам така – част от мен и част от теб.
Днес ви представям моето слънце Иринка. Често с нея обсъждаме екзистенциални въпроси, като например какво са приятелите. Това са тези хора
- на които можеш да се обадиш всеки ден
- които не ти омръзват
- с които искаш да споделиш своите малки истории
- които не искаш да натоварваш
- но искаш те да те натоварват
- готова си да си чупиш краката от бързане само и само да им помогнеш
- обичаш ги
- обичаш и това което правят
- и ги подкрепяш
- и те теб и не те връщат на земята, даже напротив дават ти крила
- това са хората, които смяташ за красиви, а красотата не е само външно проявление, тя е дълбоко в нас. Аз искам всички да я намерим
- когато си с тях, летиш
- гледаш в очите им и виждаш частица от себе си
Иринка е много вдъхновяваща, търсачка на малки силни усещания. Има тайни скрити дълбоко в нея, но не позволява те да я спрат. Продължава напред, стъпка по – стъпка и съм сигурна, че един ден те ще я отведат точно там където иска. Сега като се замисля, май много рядко съм я виждала извън нерви, разстроена. Тя е просто лъчезарна.
Напомня ми на късната пролет – пълна с вдъхновение, цветове, вкусове и аромати. Многолика, свежа, изпъстрена с емоции, малка потайница.
Сигурна съм, че Маракеш живее в нея. Тя е силна жена, която успява сама, бори се сама. И все пак ако можем да надникнем дълбоко в нея, тя иска да е ЕДНА, обичана, нежна, малка и прекрасна. Погледне в очите и там ще откриете всичките и противоречия.
И животът, който бушува в нея с пълна сила. Обичам те! 🙂 Всичките снимки на Иринка ще бъдат качени във фейсбук страницата ми, понеже те ми декларира всички техни права, а аз не мога да се нарадвам на чара и.
Избрах за нея рецепта за ягодово фрапе. Каква е тази измишльотина ли?! Ще ви кажа – различна, благоуханна, изпъстрена с вкусове, с любов и с емоции. Снимките ми са тотално различни и сега ми се ще да ги бях направила по времето на фотосесията, но уви. Следващият път съм решила, това с което ще изненадам модела си, поне малко външно да се връзва с него.
Ягодово фрапе, за 1 кафе
- 2 ч. л. Nescafe crema
- 2 с. л. ягодово пюре
- захар
- около 50 – 100 мл студено мляко
- разбита сметана за топинг
Приготвяне:
- В дълбока чаша сипете кафето, захарта пюрето и най отгоре млякото.
- Започнете да разбивате с малко миксерче за фрапе. Когато всичко се смеси добре, леко започнете да вдигате миксерчето нагоре, така че чашата да се изпълни с пяна. Много често слагам повече кафе ако искам да е по – силно. Обикновено сутрин го правя трепач, а след обяд по – леко.
- Накрая добавете сметана, цели ягоди и още малко ягодово пюре, листа мента и т. н.
- Ягодово пюре можете да получите като пасирате пресни ягоди.
И още нещо. Това, което искам да знаете за Иринка, освен че е млада и вдъхновяваща жена, това е, че прави най – яките торти. Можете да и станете фенове на Аз обичам торти. Тези, които съм снимала за нея тук.
От много отдаван мисля да пиша пост за нея и нейните торти, но така не ми се отдаде и възможност. Искахме да заснемем и други нейни творения, но не винаги можехме да се засечем, за да го правим. Така нещата останаха във времето. Тук вдигам ръмене и искам да завърша с Юджийн Кенеди:
Същинският тест за приятелство е: можеш ли буквално да не правиш нищо с другия човек? Можеш ли да се насладиш на онези моменти в живота, които са съвършено прости?
Знаеш ли, Маги… Освен всичко друго. Моите приятели са тези, които знам, че са там, макар да не се вдим и един месец. И когато се видим, отношенията ни, приказката между нас, е точно като миналия път, все едно вчера сме си говорили отново. 😉
Абсолютно! 🙂
Ох, колко хубаво и колко истинско! Прекра сна, истинска, позитивна, красива и чаровна, а и да не забравя, ужасно талантлива!
🙂
Здравей Маги , хич и не прочетох за Ягодовото ти фрапе-извинявай, много ме развълнува текста за приятелството и се върнах на септемврийския ден в който се запознахме. Усмивката на лицето ти и малката Вяра, дните в които живеех в ужасния за мен квартал и това че не се виждаме всеки ден и не споделяме дните и ежедневието си. Върнах се и в деня в който се запознах с Ира, тя за мен е една прекрасна хубава жена и майка, и няма да забравя деня в който ми показа на фотоапарата й снимки на нейните торти – страхотни, вълшебни и още нещо. Липсвате ни. Стахотини снимки
п.п. Ники всяка вечер говори по детския телефон с Вяра и Митето
Здравей Ваня! Аз все повече мисля за нас с теб двете! Някак не ми стигна времето да бъда с теб, много бързо си заминахте! 😦
Ваня, много бих искала да направя и твоя портрет! Искам и повече време да сме заедно! 🙂 За мен твоята оценка означава много, благодаря ти! 🙂 Прегръщам те и те целувам и от името на Иринка също! 🙂
Както винаги е толкова приятно да те чете човек! И да гледа фотографиите – двете неща са абсолютно свързани!
Ирина е толкова фотогенична – все едно е минала през фотошоп, чудесна жена!
Благодаря Милена! Иринка е наистина много красива жена! 🙂
Поздрави